ВОСТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСТА̀ВАМ, -аш, несв.; воста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Въставам. Когато България, угнетена от византийците, востана против тях, те млади и юнаци, подадоха ръка на Асеня и биха се мъжествено под препореца на свободата. К. Величков, НС, 42.

2. С предл. на. Нападам някого с войска, тръгвам на война срещу някого. В това време царувал в Цариград Лев премудрият, и за некоя причина востана на Симеона. Хр. Павлович, Ц, 32. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Хр. Павлович, Ц, 59.

3. Ставам на крака, изправям се. Там изрядни чудеса станаха, / недужнии се многи исцелиха. / .. / И немощнии многи востанаха / в той час, кога мощи целуваха. К. Огнянович, ЖА, 58.