ВОСТОРГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСТО̀РГ, мн. -зи, м. Остар. Книж. Възторг. Но тряба да е живял човек в онова време в Ромъния, тряба да е бил участник или свидетел на онзи революционен восторг и на оние трогателни надежди,.., за да може да си представи какви буйни сили загинаха. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Зоро златозарна! Твойта красота, / във восторг приводи сичко по света. М. Софиянец, П, 3.