ВОСТОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОСТО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Книж. Прил. от восток; източен. Ако победите при Чирпан, то турските еничаре ще бъдат принудени да отстъпят назад и да ви дадат време да помогнете на восточните области. Л. Каравелов, Съч. V, 153. На Балканския полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които са намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнале да наричаме восточен вопрос. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Ние можеме да кажеме, че тоя трънлив [черковен] вопрос е решен окончателно само тогава,.., когато са уважат просбите на сичките български общини, които населяват не само восточна, западна и северна България, а и Тесалия, Епир и Албания. С, 1872, бр. 42, 329.

— Друга форма: въсто̀чен.