ВОСЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀СЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от восък. Гъркинята намери от съседите восъчна свещ, която запали и постави до мъртвеца. Д. Димов, Т, 633. Беба и Буби замръзват в чудната поза на своето стереотипно блаженство — тя със сватбеното було, той с восъчното цвете на ревера си. Св. Минков, РТК, 138. Това са сякаш мумии, восъчни фигури, които циркът на войната показва от място на място. Л. Стоянов, Х, 67. Листата на зелето, пшеницата и други растения са покрити с восъчен налеп, който допълва службата на кутикулата. Бтн. VI кл, 55-56. Восъчна пита.

2. Който служи за произвеждане на восък. Восък отделят само пчелите-работнички. Те имат добре развити восъчни жлези в долната част на коремчето на последните четири членчета. Б. Бижев, СП, 21. // Който служи като източник на восък, от който се извлича восък. Отляво се редяха кисели смокини .., до тях възправяха снага восъчни дървета. Гр. Угаров, ПСЗ, 204.

3. Прен. С цвят на восък; бледожълт, блед. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите ѝ шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов, ЖС, 487. Дъщерята се уплаши от восъчния цвят на майка си, заби глава в краката ѝ и заплака. К. Петканов, В, 194.

◊ Восъчна зрелост. Агрон. Степен на зрелост на житните растения, когато зърното започва да узрява, пожълтява и се реже като восък. При узряването на пшеницата се наблюдават три степени на зрелост — млечна, восъчна и пълна. Осн. сел. стоп. VIII кл, 67. Восъчен лист; восъчна хартия. Специален лист, напоен с восък или парафин, който служи като шаблон за размножаване чрез циклостил на предварително написан върху него (с пишеща машина или с особени писци) текст.

— Други (остар. и диал.) форми: во̀счен, во̀щен и вошчен.