ВОСЪЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀СЪЧЍНА ж. Диал. 1. Восъчна свещ; вощеница (Н. Геров, РБЯ).

2. Само ед. Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощина, вощуна. — Не стига дето поповете ти носят по две руна,.., а за Гергьовден — и по едно черно мъжко агне! Че и паница леща,.., че восъчина за свещи... Д. Рачев, СС, 11-12.

◊ Жълта восъчина. Диал. Казва се за слаб, прежълтял, изпит човек. Ех че са провикна болен Първан, / провикна са колкот сила има: / — Де си бре арапин, чер манафин? / .. Че излезе леле чер арапин. / — Чакай, чакай, желта восъчино. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 19-20.