ВОЩУ̀НА ж. Диал. Вощина (във 2 знач.); восъчина. Иде с коня по селата, закара нящо сточица, — .., — па събере оттам някой път кожи, някой път вощуна или друго нящо. Той ще избие вощуната, та извади восък, ние ще оскубем кожите. Т. Влайков, Съч. II, 67.