ВОЯК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЯ̀К, зват. -ко и -ку, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Войник. От двете стра‑
ни на купа оръжия стоеха един срещу друг,.., двама хусари. . От това, че зад гърба им се трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше от Раденковите и Сазданови вояци. Ст. Загорчинов, ДП, 320.