ВПАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВПА̀ДВАМ, -аш, несв.; впа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Впадам веднъж или изведнъж. Защо кога е на едного человека умо къс, не може да постигне истината.. и защото криво разсуждава, погибва в своето си скудоумие, и затова впадва и в законопреступления, и в лошави пътища. Р. Попович, Х, 51-52. Ноктите си да не оставяш на много време необрязани,.., и да си чистиш зъбите,..: но пак не вън от приликата, като да не впадваш в женска мягкост. Р. Попович, Х, 136.