ВПЕЧАТЛЯВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВПЕЧАТЛЯ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от впечатлявам2 като прил. Книж. Който се откроява, прави силно впечатление. Марето беше млада жена със сини очи, малко вирнато носле и доста впечатляваща фигура. Ч. Шинов, БС, 24. Беше
[екскурзоводката] селска мома, набита, яка, без подробности, като талия и прическа, с добри очи и впечатляващи мустаци. Й. Попов, СЛ, 55. Той е впечатляваща личност, с ярко обаяние и широка култура. △ Книгата му говори за впечатляващи познания върху източната философия. △ Тя разреши проблема с впечатляваща деликатност.