ВПЍТО

ВПЍТО нареч. Индив. Вторачено. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, — той се вслуша да го схване, /...; — и поглед впито взре / той татък надалеч унесено в тъмата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81.

Списък на думите по буква