ВПИЯ̀НЧЕН

ВПИЯ̀НЧЕН, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиянча се като прил. Разг. Който се е пропил, станал е пияница. Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин. Д. Вълев, Ж, 5. Тя се грижеше за болната си майка и впиянчения си брат, деградирал от алкохола.

Списък на думите по буква