ВПРЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВПРЯ̀ГАМ1, -аш, несв.; впрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. впрѐгнат, св., прех. 1. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. — На̀, вземи да ги впрягаш: щом речеш "кош"! — и той сам си пъхне врата в хомота. Й. Йовков, АМГ, 12. Нато Рашев,.. извеждаше от обора един охранен кон и се готвеше да го впряга в двуколка. Д. Ангелов, ЖС, 158. Мурад впрегна конете и докара каруцата пред къщи. Й. Йовков, ЧКГ, 284. Хвана теглича и с мъка обърна колата. Веднага реши да впрегне воловете и да излезе на полето. К. Петканов, МЗК, 296. Конят помага на человека да обработва земята, защото на много места ги впрягат да орат. Пч, 1871, кн. 2, 24. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като запрягам в тях впрегатни животни. — Дойде ли събота, впрягаме кабриолета и хайде в града... Й. Йовков, А, 31. Горан и Никола също впрегнаха колата. Малките деца се качиха в нея и насядаха по разхвърляните вътре черги. Д. Ангелов, ЖС, 455. Да имах такива змейове като оня човек, че да впрегна мойта каруца, че да се изправя върху потоницата и да размахам камшика,.. — всичко живо ще се отмества от пътя ми... Й. Радичков, ББ, 30.
2. Разг. Прех. и с др. същ. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз да. Възлагам на някого да се заеме с извършването на нещо, да изпълни някаква задача. Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие,.., но затова пък, когато господарката го впрягаше в работа, своеволията ѝ прекаляваха. Д. Димов, ОД, 163. Да се завърне [у дома], значи пак да яде бой и пак да го впрегнат на работа: или талигата да кара, или да слугува при някой кундураджия, кожухар или бръснар. М. Кремен, СС, 117. Отведе ни в кухнята, взе от магера хляб и сирене и веднага ни впрегна на работа. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул. Г. Белев, ПЕМ, 59-60. Впрегнах го да чисти.
3. Поставям нещо (сили, енергия) в услуга на идея, кауза и под.; заангажирам, предоставям. Човешкият дух е вечно жаден и вечно дирещ. Подтикван от нуждите на практиката, той търси да обясни същността на нещата и явленията в природата и да ги впрегне в служба на човека. В. Цокова, ОПВ, 18. Той впряга цялата си енергия за изграждане и укрепване на организацията. впрягам се, впрегна се. I. Страд. от впрягам. Явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 150. II. Възвр. от впрягам в 1 знач. — Идвай вечер, дядо, — викаше той [Кольо] на стареца. — Идвай през почивките. Сега нямам време, губя точки! — и продължаваше да влече вършините, като се впрягаше в тях като кон. Ем. Станев, ПЕГ, 118. После видя, че кабриолетът е оставен на открито, впрегна се в двата ока и го измести към дръвника. Ем. Станев, ИК III, 98. Нивите уж щели да ни върнат, за какво са ми, аз ли да се впрегна в ралото? Ст. Цанев, МБ, 308.
ВПРЯ̀ГАМ СЕ несв.; впрѐгна се св., непрех. Обикн. с предл. на, в или със следв. изр. със съюз да. Заемам се да извърша нещо, да изпълня някаква задача. Койка стане в зори,.., подръпне наполовин побелелите си коси и пак се впрегне на работа. П. Тодоров, И I, 85. Стрина Венковица се впрегна пак в къщната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. И почна се строежът на новото училище.. С радост и с гордост се заработи. Изкопаха основите, докараха камъни. Цяло село се впрегна доброволно в работа. Елин Пелин, ПР, 67. Впрегнах се вече, няма как. △ Впрегнах се да работя.
◊ Впрягам / впрегна в колесницата на някого нещо или някого. Книж. Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. — Грешка подир грешка правеше той . . Сигурно мислеше, че ще останем вечно румелийски поданици, а той ще впрегне либералите в колесницата на Начовича и Грекова. В. Геновска, СГ, 233. Впрягам о̀ две, о̀ три! Диал. Повтарям и потретвам нещо. Впрягам се / впрегна се в хомота (ярема). Заемам се с тежка задача. Впрягаха се [младежите] в ярема на земеделския труд и като млади юнета, не хванали още шия, кръшкаха, пъшкаха и гледаха с извърнати очи нагоре не мръква ли. Ст. Даскалов, БМ, 62.