ВПРЯГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВПРЯ̀ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впрягам1 и от впрягам се. При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема. Г. Караславов, ОХ I, 362. Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня. Д. Димов, Т, 168.