ВПРЯ̀ГАНЕ

ВПРЯ̀ГАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впрягам1 и от впрягам се. При първото впрягане в колата воловете усетиха слабата женска ръка, но Кръстевица им кресна като мъж, чукна ги по муцуните и те пъхнаха вратове в ярема. Г. Караславов, ОХ I, 362. Стефан и Фитилчето останаха под стряхата и запалиха цигари, а Макс отиде да помага при впрягането на коня. Д. Димов, Т, 168.

ВПРЯ̀ГАНЕ

ВПРЯ̀ГАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от впрягам2 и от впрягам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква