ВПЪЛНЀ

ВПЪЛНЀ нареч. Остар. Напълно; впълно. За да дам достатъчно време на населението да се осветли впълне върху оценката, която ще вземе, и за да осигуря пълната свобода и безпристрастие при изборите, аз възложих на моя военен министър генерал Ернрота да състави едно ново министерство. С. Радев, ССБ I, 270.

— От рус. вполне.

Списък на думите по буква