ВРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРА, вреш, мин. св. врях, прич. мин. св. деят. врял, -а, -о, мн. врѐли, несв., прех. Рядко. Втиквам, въвирам нещо в друго. И виде ги Младен,.., как / те вряха щикове и мятаха кондаци. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 261.
ВРА СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. в. 1. Вмъквам се, провирам се обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се. В краката му се вреше малко полицейско куче. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 130. А стрина Кана току се вреше, побутваше тоя-оня, докато се добере до сина си. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Народът се трупаше връз него, децата се вряха и пищяха да излязат по-напред, за да му дадат китките цветя. Ст. Даскалов, СЛ, 550. Страх го [Райчо] беше да го не види някой и все се криеше зад селянина. — Какво ми се вреш в краката, ще ме спънеш! Д. Габе, МГ, 12. А Ленчето, нали е мъничко и все в краката на големите се вре, то повече бой яде. В. Бончева, АП, 72. Та педя пред мене голяма дива пчела кацна на цвят.. Алчна, груба, тъпче с четинести крака, вре се в цвета. А. Дончев, ВР, 254.
2. Прен. Живея в тясно, неуютно, неприветливо място. Не може такава голяма къща с две колони на първия, и на втория етаж да няма телевизор.. — Свикнали сме,.., и все още долу се врем. Но съм се заканил един ден да измъкна всичко горе на етажа, че и тук да спим, и тук да ядем. Й. Радичков, ЧП, 190.
3. Ходя, отивам или влизам някъде с определена цел, без да бъда поканен или повикан. — Чук, чук, чук! — и с чукането заедно скръцна вратата и няколко деца със сурвакници нахълтаха в стаята ми... В този същи миг отварят се другите врата и слугата ми носи чай.. Аз кипнах.. — Какво се врете тука, бе! ... Защо пущаш тия хлапета в стаята ми? Ал. Константинов, Съч. I, 40. Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш. П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Кръстевица се запретна да ги наглежда и лекува, но на дъщеря си не позволи да се вре между болните. Г. Караславов, ОХ II, 466. Това беше един нагъл пияница, гаден и мръсен побойник,..; вреше се безочливо навсякъде, с дива страст се стараеше да създава кавги, свади и побоища. Ст. Даскалов, СЛ, 81.
4. Участвам в някаква работа, дейност по свое желание, без да съм привлечен от някого. Тя беше работлива пъргава стопанка и грижлива майка, но се плашеше от властниците и все теглеше мъжа си да не се вре в политиката. Ем. Коралов, ДП, 23.
◊ Вра в очи<те> на някого нещо. Разг. Натрапвам нещо неприятно, нежелателно някому. Някои читатели и колеги ми казаха, че стихотворението звучи неправдоподобно.. Поправях стихотворението, за да не вра в очите на читателя невероятни неща. Д. Жотев, ПМИ, 97. Вра си носа (гагата, зурлата, муцуната) някъде. Разг. Меся се там, където не трябва, нито е желателно, или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Слушай, ти с тоя характер далече няма да идеш. — Защо? — Все си вреш гагата,.. Само аларми правиш и някой ден май ще си разменим шапките. В. Нешков, Н, 83. — Ако има търговско образование, ще си вре носа навсякъде. Д. Кисьов, Щ, 134.