ВРАБЀЦ

ВРАБЀЦ, мн. -бцѝ, след числ. -бѐца, м. 1. Мъжко врабче. Аз си бях уловил едно малко врабченце.. Врабецът се привърза много към мен. Където и да скиташе, най-обичаше да каца на главата ми и оттам да дразни всичко живо около себе си. Д. Жотев, ПМИ, 74-75. Из пукнатините на зажаднялата за влага земя уморено скърцаха щурци и няколко изгладнели врабеца подскачаха и търсеха някоя непредпазлива буболечка. Д. Кисьов, Щ, 20.

2. Обикн. мн. Врабчета. Тъжно шумят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви врабци и като градушка падат по прашните пътища. Елин Пелин, Съч. I, 154. Светлото сутринно слънце, безкрайните чуруликания на врабците, овчарите със стадата си, които кръстосваха ливадите, всичко това изпълни душата ми с голяма радост. Д. Немиров, КБМ, 12. Сбъхтали са (свадили са) врабците около чуждото просо. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 105.

Който се страхува от врабци, той просо не сее. Диал. Ирон. Употребява се за много нерешителен човек, който се бои да предприеме нещо. Плаша врабците. Разг. Ирон. Напразно се мъча да уплаша някого с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи, да стане. Ще откъсна главата като на врабец някому. Разг. Ще накажа жестоко някого, ще си изпати от мене (употребява се обикн. като закана). — Казвай, магарски сине, откъде взе парите? — Олеле, мамооо! — писва малкият и рита безпомощно с крака. — Казвай, че ей

сега ще ти откъсна главата като на врабец! Чудомир, Избр. пр, 47.

— Друга (диал.) форма: вра̀бец.

Списък на думите по буква