ВРАБЧИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀БЧИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от врабче; врабешки. — Пък аз, може лъжа да ти се стори, кога бях войник, ударих с пушката едно врабчо яйце, на триста крачки. Елин Пелин, Съч. I, 217-218. Врабчият хор в двора се засилваше и се чуваше дори през шума на примуса. М. Грубешлиева, ПИУ, 227. Пух се вдигна, пух се вдигна — / врабча перушина / по полска ширина. Елин Пелин, ПБ, 132. Врабчо гнездо.

◊ Врабчо грозде. Диал. Вид много ситно грозде (Ст. Младенов, БТР).