ВРАГ

ВРАГ1, врагъ̀т, врага̀, мн. враговѐ и поет. вразѝ, след числ. вра̀га, м. 1. Лице, което има враждебно отношение, изпитва силна омраза към някого и действа срещу него, за да му навреди или да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. — В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Изпаднеш ли в злочестина, знай, че нямаш приятели, че всичките ти са врагове. В. Друмев, И, 14. Навред са вразите сразени / и твой е триумфът навред. С. Румянцев, С, 33. Стар друг враг не става. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 131. По-добре враг разумен, а не безумен. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 57. Заклет враг.Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.

2. С предл. на. Лице, което има враждебно отношение към нещо (идея, проява, институция, група и под.), непримиримо е със съществуването му и действа непрекъснато срещу него, за да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. Госпожа Хаджи Ровоама беше тия дни ядосана от пущането на доктора Соколова, опасния враг на метоха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 61. В Търново Апостолът не се разкрива като отявлен враг на Турската империя. Той не иска да дразни пашата. Ив. Унджиев, ВЛ, 330. Могъл ли е Каравелов, отчаяният враг на деспотизма и на компромисите с турската власт, да прости безразсъдната стъпка на хора, които,.., са дирели сътрудничество с палачите на българския народ? М. Арнаудов, БКД, 151. Образуваха се два враждебни лагера: привърженици и врази на Патриаршията и Фенер. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 51. Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злосторната и най-коварна птица, / подгони светлата мушица / и най-подир я улови... Ст. Михайловски, NV, 69.

Прен. Разг. За човек, който много обича нещо. Той е враг на баницата с тиква. // С предл. за, на. Проява, явление, което е вредно за някого или нещо. Той сякаш не подозира, че схематизмът е еднакво опасен враг както за интимната, така и за гражданската поезия. В. Йосифов, Избр. тв I, 60. Пушенето е враг на здравето.Неорганизираността е един от враговете на успеха.

3. Обикн. ед. Всяка една от страните (войска, въоръжена сила), които се борят с оръжие, по отношение на другата; неприятел, противник. Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп. Д. Талев, И, 583. Той успяваше да провира четата между опасностите и да я предпазва от дебнещия враг. Ст. Дичев, ЗС I, 472. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5.

4. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо. Чета по вестниците разни работи за туберкулозата и тръпна от страх.. За да можем сравнително да се спасим от тоя враг на човечеството, трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството. Елин Пелин, Съч. IV, 254. Да работим!.. Мързелът е враг, другар всегдашен / на теглата, брат е на срама. Ив. Вазов, Съч. V, 199.

5. Диал. Дявол, сатана; вражльо. Кърсти врага до прага. Лошавият човек не може да се задържи много време от да не прави злини. СбНУ ХХV, 12. Враг изнесе силен ветер, / та раздуха тайно море, / та разлюля си гемии. Нар. пес., СбНУ IV, 21. В кожата им бе черни враг влязъл. Ст. Младенов, БТР I, 341.

6. Диал. Дяволит, лукав човек; хитрец, вражльо (Н. Геров, РБЯ).

7. Диал. Немирно, палаво дете (Н. Геров, РБЯ).

За зла врага. Разг. Като вмет. израз. При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. — Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката!.. Добре, ама за зла врага, снарядчето се изсилило, та не ударило в площадката. Й. Вълчев, РЗ, 102. — Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо. Ел. Огнянова, НШ, 50.

ВРАГ

ВРАГ2, вра̀гът, вра̀га, мн. вра̀гове, м. Диал. Дол със стръмни склонове; дере, овраг.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква