ВРАГОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАГОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит, хитър. Чичо ми Стоян.. какъвто си е враговит, казваше ми често: "Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари..." Хр. Максимов, СбЗР, 39. Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде. Христом. ВВ I, 26.