ВРАЖАЛЀЦ

ВРАЖАЛЀЦ, мн. -лци, м. Диал. Гадател, врач; вражар, вражач. Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно. П. Мирчев, Е, 24. Питай старо, не питай харо. Питай паталца, а не вражалца. П. Р. Славейков, БП II, 49.

Списък на думите по буква