ВРАЖДЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЖДЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е изпълнен с вражда; неприязнен. Мария беше все така няма и враждебна, а Филип поглеждаше ту нея, ту приятеля си, опитвайки се да отгатне нещо в държанието им. Ем. Манов, БГ, 223. За него светът беше враждебен свят, в който имаше малко приятели. Ем. Станев, ВТВ, 10. Андроник: Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Фросини: Опасно е стоенето в този развълнуван и враждебен град. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 59.

2. Който изразява недоброжелателно отношение или ненавист, вражда; неприязнен. Едно враждебно бръмчене на публиката го посрещна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 105. Улицата беше пуста и той не знаеше как да се върне в чаршията, да излезе от тоя лабиринт от тесни, криви улички,.., дето се мяркаха само турци с презрителни и враждебни погледи. Д. Талев, ЖС, 29. Чакаха многобройни турци и, щом ни видяха, заобиколиха ни с враждебни викове. К. Величков, ПССъч. I, 128.

3. Който е във вражда с някого; враждуващ. Двете враждебни организации се дебнеха непрестанно, познаваха се взаимно, всяка познаваше най-дейните работници на другата, начините ѝ на действие; караниците, сбиванията, убийствата не спираха. Д. Талев, ГЧ, 89. Народът е бил разделен на множество враждебни едно на друго племена. СбС, 13. Г. Игнатиев е сякога гледал да споразумее враждебните народности и да предупреди сяка една религиозна схизма. С, 1872, бр. 45, 359. // Неприятелски, вражески. Всеки е наклонен да вярва, че в такива дни настъпва мълчаливо примирие, което прави невъзможни каквито и да било враждебни действия. Но кой знай? Неприятелят не избира ли тъкмо такова време. Й. Йовков, Разк. II, 60. Уж беше в страната, която смяташе за своя родина, а се чувствуваше като във враждебен лагер. М. Марчевски, П, 147.