ВРАЖДЕБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЖДЀБНИК, мн. -ци, м. Остар. Враг, неприятел. Ех, казал той тогава, не мя е жал, че ще да умра като ща видя враждебника си преди мене да умре. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 72. То [учението] ни научава кое е добро, кое е зло:.., как да поминуваме с враждебниците си. Р. Попович, Х, 28.