ВРАЖДУ̀ВАМ

ВРАЖДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се във враждебни отношения с някого. Наистина, те страшно враждуваха. Когато се срещаха, те си фърляха стръвнишки погледи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Двете семейства не живееха добре, направо враждуваха, макар да бяха съседи и дори, както разправяха, имали далечно родство. К. Калчев, ПИЖ, 65. — Заяли се двамата, враждуват... — Какво делят? — попита Станкулов. — Това, което нямат... М. Марчевски П, 288. Подир смъртта на цар Йоан Александра, българското царство се раздели на толкова части, колкото бяха синовете на Йоана Александра, които никак не живеяха помежду си добре, но са мразяха и враждуваха помежду си. Р. Каролев, УБЧИ, 66.

Списък на думите по буква