ВРАЗУМЍТЕЛНО

ВРАЗУМЍТЕЛНО нареч. Остар. Книж. 1. Разбрано, достъпно, ясно; вразумливо. Множество треперещи ръце се протягат, за да вземат писмото... Най-сетне взима го Бенковски и го чете ясно, високо и вразумително. Л. Стоянов, Б, 83. Обучението в матерния език трябва методически да доведе учениците дотамо, щото да могат они не само да говорят сами и да разумяват речта на другиго, но и да са в состояние да излагат вразумително и целесъобразно писмено.. свои или чужди мисли. ПСп, 1876, кн. 11-12, 189.

2. С убедителност; убедително. — Секири... няколко секири трябват! — рече пак Алекса Кочов. — За нищо не сме помислили ние — каза вразумително пак някой от въстаниците. — Така ли ще ни посрещнат агите, с отворени порти! Д. Талев, ПК, 697. — Йовчо, онзи ден те викахме, ти пак не рачи да дойдеш -започна кметът, като се силеше да говори спокойно и вразумително. Ем. Станев, ИК I и II, 7. Ако вие говорите за детето, че то не трябва да върши това или онова, то трябва да му докажете просто, ясно и вразумително защо, за какво и по какви причини не трябва да го върши. Знан., 1875, бр. 9, 141.

Списък на думите по буква