ВРАНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀НИ¹, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Който е от или на врана (в 1 знач.).

◊ Врани нокте. Диал. Бабини зъби; сграбниче.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВРА̀НИ², -я, -ьо, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон — вран, черен. Я извади враня коня. Враньо си конче възседна. Ст. Младенов, БТР I, 343.