ВРА̀НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Черен като врана; вранен, гарванов. Вранината ѝ коса падаше чак до петите. Ст. Ботьов, К (превод), 192.
◊ Вранин понеделник. Диал. Първият понеделник от велики пости след сирница; чист понеделник.