ВРАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀НИЦА ж. Остар. и диал. Неголям плавателен съд със заострено дъно, който се придвижва с весла или с па̀ра; лодка, ладия. Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77. Пясък и дървета запищят реките навсякъде..; по тия реки днес могат да плуват само салове и каици, т.е. враници, издълбани от цяло дърво, в които се събират не повече от 3-4 души. С, 1872, бр. 39, 310. Кога ся развалила парната му враница,.., Ливингстон, без да ся мае, писа у дома си и заръча да му съградят нова. Й. Груев, СП (превод), 450.