ВРАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀НКА ж. Умал. от врана (в 1 знач.); вранче. Черешчица род родила / .. / бери, бери, момне ле, да береме, / а пък бягай да бягаме, / .. / дето птичка не префърква, / дето вранка не пограцва. Нар. пес., СбВСт, 718.