ВРАНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до врана (в 1 знач.). Цяла гора волниста, черна, като враново крило, коса са вила над изящното,.., правилното лице. Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. Една врана, птица крадлива, / грабна къс сирене и побягна. / .. Лисицата отдолу се зададе, / коя вранова плячка скоро догади; / и са реши да ѝ я отъмне. У, 1871, бр. 1, 28.
2. Като същ. вранови мн. Зоол. Семейство птици от разреда врабчови, които се отличават с гъста, плътно прилепнала към тяло‑
то перушина, обикновено с метален блясък; врани. Corvidae. Тя [сойката] е родственица на гаргата и е голяма почти колкото нея. Може да се каже,.., че сойката е хубавицата в семейството вранови. Ст. Дончев, ПНД, 48.
◊ Враново просо. Диал. Лайка1; лайкучка, белоочица.