ВРА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от врана (в 1 знач.); вранка.
2. Малкото на врана (в 1 знач.). Сега вранчетата знаят, а враните да мълчат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 111.