ВРАНЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀НЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Гальов. Вранец, вранишан. Враният кон още лежи над пътя; кърджали го вика и гали според обичая, но вранчо не повдига главата си. К. Ботьов, К (превод), 82. Тя йе йозела пола ченица, / .. / па йе викнала колко можала: / "Яла ми, кончо, яла ми, вранчо, / да та назоба бяла ченица". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 77.