ВРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРАТ, вратъ̀т, врата̀, мн. вратовѐ, след числ. вра̀та, м. 1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия. И днеска дяволски студ, каза Македонски, като си правеше пред огледалото възела на червената кърпа, вързана на врата му вместо вратовръзка. Ив. Вазов, Съч. VI, 52. Откъм портата се зададе възрастен мъж, висок, сух,.. и тъничкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50. Главатарят им [на кърсердарите] бе плещест, набит и с къс врат турчин. К. Петканов, Х, 145. Стоян усети между пръстите си дебелия врат на една от хрътките и твърдата козина по него. Д. Талев, ЖС, 9. А Мирчо в гора отиде. / Там го са турци хванали, / ръце му назад вързали, / синджир му на врат турили, / на крака му тежки букаи, / че го към Търнов водеха. Христом. ВВ II, 121. Вълкът сам си върши работата си, затова му е и вратът дебел. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 85.
2. Стесн. Задната страна на тази част, съединяваща главата с гърба; тил. По едно време Паун издебна, когато Марко беше наведен зад поставката, и силно го плесна по врата. Г. Райчев, ЗК, 236. Младоженецът
се почеса по врата, престори се, че нищо не чува, и излезе на двора. СбХ, 101. Износената му връзка изскачаше из яката му отзад и лежеше върху голия му врат. Елин Пелин, Съч. II, 161.
◊ Вися на врата на някого; вися на нечий врат. Разг. Получавам прехрана наготово от някого, бивам издържан материално от някого. Не му стигаха грижите за неговото семейство, а трябваше да мисли и за племенницата на жена си, която от няколко години им висеше на врата. Да (ще) ми духа кон на (зад, по) врата. Разг. Да (ще) вървя пред конна стража, да (ще) съм арестуван. Герган вървеше трудно пред конете,.. — Гергане, Гергане — нареждаше тихо тя, — дотам ли я докара, Гергане, да ти духа кон на врата... В най-работното време да те вземат... да те откъснат... К. Калчев, ЖП, 184. — Забранявам всякакви веселия тази вечер. От село е загинал човек на фронта.. Веднага им кажи да си обират партенките, че иначе ще им духа кон зад врата. В. Нешков, Н, 84. Запалвам / запаля суха шума на врата на някого. Разг. Създавам голяма грижа, тревога на някого. Работниците я изгледаха и не ѝ отговориха. По-добре бе да мълчат, за да не сбъркат.. — виж, че им е запалила суха шума на врата. К. Петканов, ЗлЗ, 47. Зашил съм врат. Разг. Надебелял съм. Майка му го хвана за рамото: — Млъкни, Гергане, не закачай човека! Но Герган не спря: — Не виждаш ли какъв врат си зашил? Ще се пръснеш. К. Калчев, ЖП, 51. Извивам / извия врата на някого. Разг. 1. Погубвам, убивам, унищожавам някого. Нищо лошо не съм чул. Та и кой смее да каже нещо лошо за тебе? Аз пръв ще му извия врата. Л. Дилов, ПБД, 100. 2. Направям някого да ми се подчини, да стане покорен; сломявам непокорството, съпротивата, ината на някого. — Работата ще го изпече и ще му даде сили да извие вратовете на неверниците и непокорниците. К. Петканов, ДЧ, 432. Изкривявам / изкривя врат. Разг. Не се подчинявам, не се съгласявам с нещо, упорствам за нещо. — Да ви тегли греха, който ви е оставил да изкривите врат, насреща ви да се не стои. П. Тодоров, Събр. пр II, 22. Изкривявам си / изкривя си врата; кривя си врата подир някого или нещо. Разг. Гледам продължително, с любопитство и интерес някого или нещо, следя с поглед някого или нещо. Сички знайме как си криви Таки Брашнаров врата подир сека срещната млада жена .. и нема той да ме учи тука кой е почтен и кой не е почтен. Д. Талев, ПК, 223. Каишът <ще> тежи на нечий врат. Разг. Извършвам основната, най-трудната част в една работа. — О, тогава ще има много желаещи да влязат в комитета — язвително подхвърли Димо. — .. — Нека има,.., те нашето място няма да заемат. Никога не трябва да забравяме, че каишът ще тежи на нашия врат. Всичко друго е само помощ. Х. Русев, ПС, 83. Като <воденичен> камък на врата на някого, съм (тежа). Разг. В тежест на някого (съм), пречка, затруднение за някого (съм). Селяните нямаха нищо против — нека легне в гроба и да умре, години наред той им тежеше като воденичен камък на врата. К. Калчев, УЧС, 27-28. Коля откъм врата. Диал. 1. Проявявам голяма жестокост, страшно измъчвам някого. 2. Извършвам нещо бавно и мъчително, не както трябва. Мирише ми още врата на гайда. Диал. Запазил съм много от селските си навици и държане, макар че живея в град. Мятам / метна примка на врата (шията) на някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам, заробвам някого. Навеждам / наведа (подвивам / подвия, превивам / превия, прегъвам / прегъна, прекланям / преклоня, скланям / склоня, скършвам / скърша) врат. Разг. Подчинявам се, примирявам се, ставам покорен пред волята на някого. Първата пушка изгърмя. Секи може да си представи, като какво страшно действие трябваше да произведе тя на петстотингодишния роб, който са е научил само да мълчи, да не възразява, да ласкае и да навежда врат раболепно. З. Стоянов, ЗБВ II, 77. Койка уж беше подвила врат пред бащината воля... П. Тодоров, И I, 100. Местните феодали трябваше най-сетне да превият врат пред силата на централната власт. А. Христофоров, А, 266. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници, но султанът все пак скършил врат — намалил данъците, дал земя на селяните. Ст. Станчев, НР, 13. Навеждам / наведа (превивам / превия, прекършвам / прекърша) врата на някого. Разг. Подчинявам, покорявам някого на волята си; сломявам гордостта, непокорството, упоритостта на някого. "Помирителната партия" (Кръстевич, Балабанов и С-ие) ще да дойдат в сила и ще да наведат врата на народа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 288. Важното за него беше, че има оръжие в ръцете си, че е силен, че ще превие врата на Гроздана, ще го смаже. Й. Йовков, Ж 1945, 50. Бяха го виждали само два пъти така затворен и вглъбен в себе си. Най-напред,.., когато трябваше да прекърши врата на оня, страшния аянин Мехмед ага Караферлията. П. Константинов, ПИГ, 86-87. Навивам / навия врат. Разг. Не се подчинявам на волята на някого, не се съгласявам с нещо, проявявам упорство. Той нави врат и хем пари спечели, хем едно лозе стана, та не можеше да се мине през него, такова буйно, като гора. Ст. Даскалов, БМ, 10. Навивам / навия врат (врата) на някого. Разг. Налагам силата си върху някого; надвивам, побеждавам. Да навием веднъж врата на Гмуреца, доде сме с пресни сили. Ст. Даскалов, СЛ, 74. Накривявам / накривя врат някому. Диал. Изоставям някого, преставам да се интересувам от някого, след като съм го
използвал за свои облаги; пренебрегвам. Сега сигурно си мисли, че ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато я използва някак и ще ѝ накриви врат. Г. Караславов, Тат., 46. Напичам / напека врата на някого. Разг. Удрям, зашлевявам някого. Денчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав врат и се закани мълчешката. — Ти ли нямаш, ти ли нямаш? Да ти напека врата, както аз си знам, злото ще повърнеш. Г. Караславов, С, 29. Не по врат, а по шия. Разг. Все същото, без разлика. Отпускам, отпущам / отпусна (обвесвам / обвеся) врат. Разг. Загубвам надежда за нещо, угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. — Син ти, Борето де, подписал позив за даване на амнистия. Затова... да си сърба, каквото си е надробил... Отпусна врат бае Коце.. и тръгна да си ходи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. Като страшна молния се разнесе слух навред, че Ибраим-паша си иде от хаджилък, и че султанът наградил пашата.. Сичкото .. население стресна се от тоя слух, секи как чуеше обвесяше врат и се замисляше. Ил. Блъсков, СК, 18. Обесвам се / обеся се на врата на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да ме издържа материално, да ме храни. Не е ли да дожалее чловеку да гляда някого си, който много работил и много спечалил, а зачтото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите си. Й. Груев, СП (превод), 213. 2. За жена — омъжвам се за някого против желанието му, натрапвам му се за съпруга. Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си /турна си, мятам си, метвам си / метна си, окачам си, окачвам си / окача си) въжето на врата. Разг. 1. Обесвам се. 2. Заемам се с опасна работа, рисковано дело и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдю, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата! Ив. Вазов, Съч. ХIV, 69. 3. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — злорадствуваше Къню Бесарабски,.. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199. Стъпвам (стъпям) / стъпя на врата на някого или на нещо. Разг. 1. Подчинявам, покорявам напълно някого или нещо на волята си, обикн. с грубост, насилие. Една шайка катастрофаджии е стъпила на врата на народа, за да дере кожата му. Г. Караславов, ОХ IV, 481-482. Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ и не искаше да знае, че три милиона хора, пъшкат под ноктите на сатрапа. Ал. Константинов, Съч. I, 17. — Ще го покоря!.. Ба, ще го оставя той да стъпи на врата ми! П. Тодоров, Събр. пр, 407. 2. Съумявам да овладея нещо, справям се с нещо. Поемах страхливо волана, а Райко ме насърчаваше: — Ще се научиш. Аз се научих да правя планове и протоколи, пък ти няма да стъпиш на врата на една проста машина... С. Северняк, ОНК, 50-51. Счупвам си / счупя си врата. Разг. 1. Погубвам се сам. — Какво правите, господин поручик, — възкликна почти уплашено Нейков. — Нали снощи ви предупредих.. — Ще си счупите май врата! П. Вежинов, ВР, 229. 2. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка злополука, поражение. Сядам / седна на врата на някого. Разг. Покорявам, подчинявам някого напълно на волята си. Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!... Ив. Вазов, Съч. VII, 93. Хвърлям се / хвърля се на врата на някого. Разг. 1. Бързо, буйно и силно прегръщам някого. Той не знаеше, че да не бе го срам, Бранков би се хвърлил на врата му. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 25. 2. За жена — натрапвам се на мъж, по недостоен начин се мъча да спечеля разположението, любовта му. Ходя си по врата. Диал. Не слушам никого, не се покорявам никому; своеволнича. Широко ми е около врата. Разг. Нямам никакви грижи, безпокойства; живея безгрижно. — Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата... Г. Караславов, СИ, 265. И разбира се, широко ми беше тогава около врата, добре ми бе, охолен бях. Т. Влайков, Съч. II, 177.