ВРАТА̀

ВРАТА̀, мн. -ѝ и (старо) само мн. врата̀, ж. 1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена или ограда, през който се влиза и излиза. На долния кат кулата нямаше прозорци, а само тежка дъбова врата и няколко тесни бойници. Д. Талев, ЖС, 8. Вътре в хана — гъмжило. Вратата постоянно се отваря, влизат-излизат хора. Елин Пелин, Съч. II, 160. Вратата се разтвори широко и в килията влезе висок сух старец с величествена осанка. Ст. Загорчинов, ДП, 229. Хаджи Генчо им [на дечицата] раздава катърки, симид и мекички, които е той купил пред черковните врата. Л. Каравелов, Съч. II, 32. С грамадни греди византийците нанасяха удари по обкованите с желязо крепостни врати. Д. Линков, ЗБ, 23-24. Блага дума железни врата отваря. Послов. Входна врата. Външна врата. Двойна врата. Двукрила врата. Единична врата. Пътна врата. Стъклена врата. // Приспособление на превозно средство, което затваря отвора, през който се влиза и излиза. Той разтърси смолистата си къдрава коса, която беше мокра от дъжда, отвори вратата и ме покани да вляза в колата. Г. Белев, КВА, 21. Преди да тръгне влакът, всички врати трябва да бъдат затворени. △ Вратата на самолета беше отворена и пътниците почнаха да се качват. △ Пътниците трябва да слизат от предната врата на трамвая или на автобуса. // Приспособление на мебел, което затваря отвора, през който могат да се по‑

ставят или изваждат неща. Пресъхналата врата на библиотечния шкаф изпука зад него. М. Грубешлиева, ПП, 231. Врата на бюфет. Врата на долап. Врата на гардероб.

2. Отворът, през който се влиза и излиза в сграда или двор; вход. Голям Борован беше прекрачил вратата и гледаше в двора намръщен и недоволен. Д. Ангелов, ЖС, 79. Събо пак побутна животното с тоягата и запя:.. Тъкмо в това време на вратата се показа един млад болярин с весело лице. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше развързало, удряше се и шумеше. Й. Йовков, Разк. I, 18. Някакъв едър мъж застана на вратата и я задръсти цяла. Елин Пелин, Съч. IV, 35. ● Обр. София и Пловдив представляват главни средища на съобщителните линии между Северна и Южна България, а Бургас е естествената морска врата на цялата област. Геогр. Х кл, 55.

3. Разг. С предл. по, на и прил. или повторена с предл. от... на...: от врата на врата. Дом, къща. — Аз от дете по чужди врати хляба си изкарвам и още никой тъй душмански не ме е лъгал... Д. Добревски, БКН, 124. Лош е животът по чужди врати. Тежко е да слугуваш на други хора. Т. Влайков, Съч. II, 91. Още не беха положили ни първата събота на Мирчо, а Кета я присилиха, та се прибра със своите сирачета на бащини врати. М. Георгиев, Избр. разк., 237. Жената му с двете си деца за шепа брашно ходеше от врата на врата да проси. Ил. Блъсков, СК, 40. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо. К. Петканов, МЗК, 11.

4. Спорт. При игра на футбол, хокей и др. — оградено от вертикална рамка пространство на тясната страна на игралното поле, където противниковият отбор се стреми да вкара топката. Първите четиридесет и пет минути тая чудно издръжлива дебелокожа топка беше безмилостно блъскана и от сините, и от червените и а-а да се стрелне и да си отдъхне един миг в мрежата на сините — гледаш я само пет секунди след това пред вратата на червените. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Двадесет минути след почивката играта бе равна, но в самия край тимът на "Левски" започна да се налага и все по-често да обсажда вратата на противника си. ОФ, 1949, бр. 1500, 5.

Въртяща се врата. Четирикрила врата, която се върти около отвесна средна ос в кръгло входно пространство. Бенко .. късно след полунощ видя, че през въртящата се врата се подава само дребната фигура на Фери. Ал. Бабек, МЕ, 190-191. Летяща врата. Двукрила врата, на която крилата свободно се отварят и затварят в две посоки (напред и назад). Спря пред един магазин и с властно движение на ръката си блъсна летящата врата. Кл. Цачев, СШ, 138. Морска врата. Книж. Излаз на държава на море. За да запази Русия своето положение в Черно море и да си обезпечи морските врати към Средиземно море, тя е заставена,.., неотложно да обърне всичкото си внимание към Близкия Изток. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Пълзяща врата. Еднокрила или двукрила врата, която се отваря и затваря странично чрез плъзгане. Купетата на пътническите вагони се затварят с пълзящи врати. Царски (царска) врата. Църк. Средната, централната врата в иконостаса на олтара. И Бачо Киро се изправи пред олтара, прекръсти се и набожно целуна двете икони пред царската врата. Зл. Чолакова, БК, 118.

> Влизам / вляза през задната врата. Разг. Постигам, добивам нещо по незаконен, нечестен път. Можел и в учреждения да се справи, и през задни врата да влиза, невъзможното правел възможно. Ст. Даскалов, ЕС, 127. Врата във (до) врата съм с някого. Разг. Живея съвсем близо, в непосредствено съседство до някого. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови? — Аа̀, погаждаме се,, ами що да не се погаждаме! Нали сме врата във врата! Ил. Волен, БХ, 42. Давам / дам (пращам / пратя) на чужди (чужда) врата някого. Разг. Принуждавам, карам някого да изкарва прехраната си, като работи на чужди хора. — Тъй ми се пада, че не те пратих на чужди врата слугиня, каквато аз съм била... Ив. Вазов, Съч. IХ, 58. Затварям / затворя вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. 1. Отказвам да приема някого някъде или преставам да го приемам. Цяло село познава честта на дяда Милка; — той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил. П. Тодоров, И I, 13. 2. Ставам причина някой да не бъде приет на служба или да загуби достъп за някъде. Преди две години той беше един окаян млад адвокат.. Работата, която един стар негов колега му подхвърли на няколко пъти,.. му затвори вратите на всички държавни учреждения за едно скромно чиновническо място. Г. Караславов, Избр. съч. I, 130. А аз бях вече обикнал всеотдайно, от все сърце, децата. И само мисълта, че тая заповед [за уволнение] ми затваряше вратите на училището,.., ме хвърляше в ужас. Г. Русафов, ИТБД, 208. 3. Книж. Ставам причина нещо да не се осъществи. Предложението, направено от чуждестранните делегации не беше окончателно и не затваряше вратите за по-нататъшните преговори. Затварям / затворя вратата (вратите) под носа на някого. Разг. Отказвам да приема някого някъде, в последния момент не го допускам някъде да влезе. На вратата мандалото, на църквата клепалото. Диал. Ирон. За съвършено различни неща, които изобщо не могат да се сравняват. Намерила булката мет‑

лата зад вратата. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото. На (пред) вратата (вратите). Разг. Съвсем близко. За да покажеме, че тая революция [народната] е вече на вратата,.. ние поддържахме, че българският народ е бил сякога готов да са реши на тоя велик подвиг. Хр. Ботев, Съч., 1929, 23. Отварям / отворя (откривам / открия, разтварям / разтворя) вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. Давам, предоставям възможност на някого или на нещо да има свободен достъп някъде, да проникне някъде, да участва в нещо или да се ползва от нещо. Климентовата славянска дума всъщност отваря вратите на храмовете. И хората тръгват към тях вече без стража и без заплаха. Н. Драгова, КО, 76. С въвеждането на християнската религия се създали общи нрави, обичаи, общ живот.. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура, по-специално за византийската християнска литература, живопис, архитектура. Ист. VII кл, 20. От вратата за краката. Разг. 1. Без никаква предварителна подготовка, без предисловие, направо и веднага. 2. Набързо, прибързано, без много да се мисли и нескопосано. Посочвам / посоча (показвам / покажа) вратата на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам някого. — Нашата партия има над 40 хиляди души членове. Между тях може да проникнат и съмнителни елементи, но щом ги открием, ние веднага им посочваме вратата. А. Каралийчев, НЧ, 57. Както по другите места, отгдето ми показваха вратата по причина на овчарските ми грубости, така и тука аз нямах никакво понятие за правилата на обнасението, което трябва да съществува между слугата и господаря. З. Стоянов, ЗБВ I, 62. При закрити (затворени) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — без да се допускат външни хора, само в присъствие на заинтересованите и на длъжностните лица. Той си спомняше, че имаше някакво безкрайно следствие, някаква жалка пародия на съд при закрити врата. Д. Димов, Т, 319. При отворени (открити) врата (врати). Книж. За заседание, съвещание или съдебен процес — в присъствието не само на заинтересовани и на длъжностни, но и на външни лица. Председателят на съда назначава деня и часа, когато присъдата ще ся прочете в окончателната си форма при отворени врата на присъствието. ВП, 124. Тропам (хлопам, чукам) на (по) вратата на някого;тропам (хлопам, чукам) по вратите. Разг. Моля някого да ми окаже помощ, подкрепа. Тия хора явно не идваха от лична корист, нито водени от някаква обич към Ивайло. И Ивайло разбра, че цената му е станала много висока, щом най-важният сановник тропа на вратата му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 456. Аз мисля, че ако между нашите българе да не съществуваха някои и други личности, които обичат да тропат по вратата на чуждите канцеларии, то нашият черковен вопрос отдавна вече би се решил. С, 1872, бр. 41, 325. Бездомен, горък чужденец, / аз хлопам / морен по вратите. Н. Лилиев, С, 1932, 34. У вас врата няма ли. Разг. Неодобр. Употребява се като укор към някого, който влиза някъде, без да затваря вратата. Ходя (скитам, скитам се) по чужди врата (врати). Разг. Изкарвам прехраната си с работа като ратай. Той се скара,.. с по-големия си син Тоша, изпъди го, остави го да скита три-четири години немил-недраг по чужди врати и чак тогава го прибра отново. Й. Йовков, ЧКГ, 9. Хлапак дванайсетгодишен / овчар го даде майка му, / по чужди врата да ходи, / на чужд хляб да се научи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Чукам (тропам, хлопам, напирам) на вратата. Разг. За събития, явления и под. — предстоя да стана в най-близко време, идвам, настъпвам бързо и неизбежно. Зимата чукаше на вратата, а животът в Преспа беше така нареден, че всеки, и най-бедният преспанец, гледаше да я посрещне поне с пет-десет оки брашно, с един товар дърва, с едно каче туршия. Д. Талев, ПК, 747-748. Денят за народното отмъщение тропа на вратата на разкапаната вече османска империя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 256.Чуква ми / чукне ми на вратата. Разг. В съчет. с числ. и същ., което означава период от живота на човек. Навършвам определена възраст. Щом ти чукна на вратата четвъртата лазарница, то баща ти те накара да му караш воловете. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 82. Дядо Либен са оженил тогава, когато му чукнала четиресетата Коледа на вратата. Л. Каревелов, Съч. II, 40.

Списък на думите по буква