ВРАТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Спорт. При игра на футбол, хокей и под. — играч, който пази топката да не попадне във вратата на неговия отбор. Вратарят с рискован плонж спаси вратата си от нов гол.

2. Остар. Мъж, който пази главния вход на хотел, учреждение, жилищен дом и под. и наблюдава кой влиза и излиза; портиер. Точно в единадесет часа вратарят пусна посетителите в министерството. Д. Калфов, ИР, 147. Тъкачната фабрика не работеше.. голямата желязна порта беше затворена, пред къщичката на вратаря се разхождаха двама стражари. П. Спасов, ХлХ, 113. Всяка една благородна, богата къща има си пазач — вратар. У, 1871, бр. 18, 282. // Пазач на главна крепостна врата в старинен град. Като не можеше изеднажд да го [Едрене] земе, даде злато на вратарите градски и отвориха му вратата нощем. Хр. Павлович, Ц, 33.