ВРАТЍЦА

ВРАТЍЦА ж. Умал. от врата (в 1 и 2 знач); вратичка. Писателят спря. Извади от джоба си едно мъничко бележниче, провери в него още веднъж някакъв адрес и току натисна желязната брава на дворната вратица, пред която се беше спрял. Г. Русафов, ИТБД, 101. Лука също се прекръсти, приведе се през ниската вратица и след малко над крепостта и притихналия в тревогата си град проеча бойният рог, който свикваше заспалите вече бойци. О. Василев, ЗЗ, 83. Подир пладне мъжете се изтегнаха на хладно в голямата стая,.., а жените си пошушнаха нещо, измъкнаха се на пръсти през задната манастирска вратица,.. и отидоха към вира. А. Каралийчев, ПГ, 13. Стани ми Добро, отори / вашата долна вратица / с тоята десна ръчица! Нар. пес., СбНУ Х, 29.

Списък на думите по буква