ВРА̀ТНИЦА

ВРА̀ТНИЦА1 ж. Диал. Единична малка врата, през която се влиза от улица в двор или от двор в градина; порта, вратня, вратник2. Христофор и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре. Б. Болгар, Б, 29. Откак Койка беше забелязала, че обхождат махалата, стана неспокойна, често излизаше вън от вратницата и надничаше нагоре по улицата да види до къде са стигнали. Ил. Волен, БХ, 40. Малкият пресече двора с бързи крачки и бутна плетената градинска вратница. А. Каралийчев, В, 112. — Изляз ми, Станке, йотвори / вашите малки вратници / със твойта десна ръчица! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 242. Набрала [Петкана] цвеке секакво, / направи китка шарена, / па на стапала излела / на тиа мали вратници. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 189.

ВРА̀ТНИЦА

ВРА̀ТНИЦА2 ж. Остар. и диал. 1. Жена вратник1; вратарка (Ст. Младенов, БТР).

2. Съпруга на вратник1; вратарка (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква