ВРА̀ТНИЧКА

ВРА̀ТНИЧКА ж. Диал. Умал. от вратница1; портичка. Купи я [къщата] не защото улицата беше тиха и постройката — масивна, а защото оградата имаше освен официална порта и друга една малка желез‑

на вратичка, която много приличаше на старите селски вратнички, заслонени отгоре с керемидени стрехи. А. Гуляшки, Л, 48. Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица. Кр. Кръстев, К, 145. Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски. К. Калчев, ДНГ, 116.

Списък на думите по буква