ВРАХ

ВРАХ, вра̀хът, вра̀ха, мн. вра̀хове, след числ. вра̀ха, м. Диал. 1. Харман, гумно (Н. Геров, РБЯ).

2. Снопи, които могат да се овършеят за един ден в хармана. Не тъжеше толкова, че зян ще иде житото и ще гладуваме, колкото, че първият врах е наквасен от дъжд. Кр. Григоров, ОНУ, 50. — Дядо Добри вече си отзе от него [Бойко] и съвсем въз друга страна възви приказка, кога на втория врах дойде леля ѝ да ги навести. П. Тодоров, И I, 99. Станала й рано в понделник, / че си й харманя премела,.. / Доде са зора зазори, / три пъти й враха търсила, / със обръщане четири. Нар. пес., СбНУ ХХVIII, 249.

3. Само ед. Овършано зърно, което още не е отвято, а само е натрупано на куп (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква