ВРАЧКИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРА̀ЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на вра̀чка, отнася се до вра̀чка. Новият свещеник,.. попита в кръчмата за Боня, узна, че е врачкин син и каза дума: "Грехове ще има, майчини грехове .. трябва да го причестя". А. Страшимиров, ЕД, 123. Облог сме, дружки, чинили със Стоичка: / на врачкин гроб да иди нощем — там / да ми забучи хурката... К. Христов, Избр. ст, 308.