ВРАЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРАЧУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Обикн. с предл. на. Узнавам, разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая, гледам. На другия ден, разгеле, наминаха циганките Карабашка и Дзимбил. Мама ги затвори в собето и там трите дълго врачуваха на какво ли не. Ал. Гетман, ВС, 9. Отдясно край шосето имаше чешма. Край нея винаги стоеше някакъв кафеджия, който врачуваше. Ем. Станев, ИК I и II, 503. При всяко жертвуване техните [на старите българи] жреци и мъдреци били длъжни да врачуват и предсказват каква чест очаква занапред тия, от които ся е приносила жертвата. Д. Войников, КБИ, 20-21.

2. Лекувам с билки и баяне. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден вкъщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33.

ВРАЧУ̀ВАМ СИ несв., непрех. Обикн. с предл. на. Ходя да ми гадаят, да ми разкриват миналото, да ми предсказват бъдещето по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая си, гледам си. Какво да я правиш. Чула, че някаква жена гледа на карти и отиде да си врачува.