ВРЕВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЀВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Бъбря, бърборя, говоря. Една вечер по месечина и трите [сестри] седнали си у дворо пред кащи и земали да си прикажуваа това онова, на коя що дошло на акъло, си вревили. Нар. прик., СбНУ Х, 162. Най-озаде кукумявката поканил: "Ела, кукумявко, царо те вика!" .. Триж я повика, она не дойде. На четвортио пат с лютина ойде. Ка я виде царо, люто фана да ѝ вреви. Нар. прик., СбНУ ХХХVI, 105.