ВРЕДИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕДЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вредителен. Човекът е успял да са освободи в полутропическите страни от вредителността на сухите времена през годината. Знан., 1873, бр. 17, 268. Ние знаеме, че водата е в състояние да унищожи вредителността на сипучият пясък. Знан., 1875, бр. 16, 249.