ВРЕДЯ̀

ВРЕДЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. и (остар.) прех. 1. Причинявам вреда, пакост, злина на някого или нещо; пакостя. — Я да я [лисичката] пуснем, дядо Мирю!.. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Прави пакости и на хората, и на дивеча вреди. Ем. Станев, ЯГ, 44. Дейността на войводите вън от редовете на организацията вреди на делото. Ив. Унджиев, ВЛ, 209. Всеки ден ставаше все по-студено. Ала насекомите нехаеха. Студът не им вредеше и те си спяха на топло в зимните скривалища. П. Бобев, ЗП, 79. — Ами защо си пуснал говедата в посевите? — попита строго майорът.. — Не вреди на посевите, другарю майор — отвърна войникът. — По нас в ранна пролет нарочно пускаме овците, за да не избуят много житата... П. Вежинов, ВР, 42-43. Докторът даде нужните съвети, като ѝ препоръча особено да се пази от студа. Стремски забележи, че именно студът я вреди. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 172. Пази прочее не убивай никога животно, което не тя вреди. П. Р. Славейков, ПЧ, 18.

2. Разг. Преча обикн. някому или на нещо, представлявам спънка за нещо. Работниците го изгледаха презрително, оттеглиха се настрани и вече никой не продума с него. Това много не му вредеше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 250. — Тебе какво ти вреди? Ще му вземем цигарите, а той да си бере грижата. П. Проданов, С, 77. — Предпазливостта не вреди, деспоте. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 74. Ние мисляхме, че ще намерим училището недоправено.. Наистина, зданието не беше доправено; но това не вредеше николко на преподаванието. Т. Икономов, ЧПГ, 50. Добро е да се гради училище в място уединено, гдето не достига градската суета и шум, които много вредят на вниманието на учениците. Н. Бончев, Съч. I, 87.

3. Безл. Разг. С отриц. не. Не е от значение за нещо, не пречи. — Една ракийка? — предложи Георги на брат си. — А ти? — обърна се той към жена си.. Тя поклати глава. — Е, както искаш. По една ракийка не вреди. П. Спасов, ХлХ, 155. Той [попът] дълго време търси и не намираше молитвата .. беше забравил на кой лист беше тая молитва. Радоил стана нетърпелив. — Зафани! — Не намирам! — каза скръбно попът. — Не вреди, чети там, дето си отворил. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 52. Реших още в тоя миг да слезна.. — Не е излишна предпазливостта, защото и мнимата опасност може да се окаже действителна. Тъй че не вреди, ако за един миг се прегледа кабриолетът. В. Попфилипов, РЛ, 131.

4. Прех. Остар. Повреждам, развалям, разрушавам нещо. Много горящи и много студени ястия и пития вредят зъбите. Внезапни променения на топлината пукат зъбната глеч. НКАФ (превод), 38. Слънчевите зари вредят бубите, затова ако на обора, дето храниш буби, има големи прозорци,

трябува да ги залепиш с хартии. КН, 1873, кн. 6, 16. На тойзи свят най-голямо добро на человека е здравието,.., заради това треба да ся пази от всяко нещо, което го вреди. П. Берон, БРП, 128. вредя се страд. от вредя в 4 знач. Очите са усилват, като гледат надалеч..; много са вредят от честото и дългото напрягане и гледане в дребните неща, в затворените здания. К. Кесаров, ЧНУ, 40-41.

ВРЕДЯ̀ СЕ несв., непрех. Остар. Претърпявам повреда; повреждам се. Костите на лоба са 8. Те са сглобени една с друга със зъбци. По причина на тия зъбци, главата не ся вреди толкова, кога ся чукне. НКАФ (превод), 3.

ВРЕДЯ̀

ВРЕДЯ̀2. Вж. вредявам2.

ВРЕДЯ̀

ВРЕДЯ̀3. Вж. вредявам3.

ВРЕДЯ̀

ВРЕДЯ̀4. Вж. вреждам.

ВРЀДЯ̀

ВРЀДЯ̀, врѐдѝш, мин. св. врѐдѝх, несв., непрех. Остар. и диал. Имам стойност, цена; струвам. Един винопродавец има две вина:.., и иска да смеше от тях 12 оки така, щото да вреди оката по 28 пари. Хр. Павлович, А, 70. Тези, що видяха този царичин дар, поискаха да ся присмеят на царицата, която нямала ни срам, ни очи, та да прати за тези диаманти, които вредеха повече от 500 хиляди наполеони, само четири жълтици. Кр. Пишурка, МК, (побълг.), 307. И сестра йе брата послушала, / .., / па изнела руо младоженско, / .., / на глава му той бели калпак, / на снага му кожух сърменлии, / щоно вреди триесе кесии. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 65. И понеже във Велика Лавра не сполучих да зема от ръкописите; дерзнах да поискам само това листо да ми дадат като не вредеше тям за нищо. Ч, 1871, бр. 10, 309. Най-главният имот за Котел е изворът,.., 1/4 на час от селото, без когото то не вредеше нищо. БО, 1846, бр. 1, 2.

Списък на думите по буква