ВРЕЖ

ВРЕЖ, врѐжът, врѐжа, мн. врѐжове, след числ. врѐжа, м. Диал. Стъбло на тиква, диня, краставица и др. пълзящи растения; ластуна, вреже. Подири с очи пазач да поиска любеница, но като не намери, навлезе в бостана и грижливо избра една по-големичка, потулена в сянката на врежовете. О. Василев, Т, 86. Той тръгна отново, като залиташе от слабост, препъваше се в издадените корени, закачаше се в бодливите врежове. П. Бобев, К, 12. Но мина време,.., тиквите пуснаха врежове. Ст. Даскалов, СД, 541. Прегоряла трева с голи стъбла нарядко и печално стърчеше в трънаците отстрани,.. Изсъхнал къпинов вреж безпомощно се бе изпоплел между шиповете. Т. Харманджиев, КВ, 174-175.

Списък на думите по буква