ВРЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЀЖДАМ, -аш, несв.; вредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. 1. Поставям нещо да заеме място между други в някаква редица; настанявам, нареждам. Едни след други се заточиха керваните към околийския център .. Кабзата и Илия Койнов вредиха каруците си в челната колона. А. Гуляшки, СВ, 257.
2. Причислявам някого към категорията на хора, които се отличават с някакви положителни качества, прояви. Кака Гана зяпва смаяна и си вика: "Язък, да е знаел професор Стефан Младенов, па да е викал за помощник направо байко Герган". А чичо Герган, без да знае, че го вреждат до един световен етимолог, продължава да мисли. Й. Вълчев, РЗ, 51. Пъргавината в крачките и движенията, блясъка на очите, строго изправеното тяло и подвижна глава, всичко това вреждаше дяда Нойка в реда на ония, пред които се простира още цяла верига от години. Д. Немиров, Б, 15.
3. Съдействам някому да постигне нещо, което желае, не по обикновения, редовен начин; нареждам1, уреждам, настанявам1, нагласявам. — Бригадирът роднините си врежда — мазно-мазно каза Киро. Кл. Цачев, В, 16. Попаднах в жилището на един човек, който имал връзки с друг, който пък бил близък с трети, от когото зависеше да вредя и аз детето си в един институт. Ст, 1965, бр. 1007, 1. С партийния сме набори, развъртя телефоните насам-нататък и ме вреди човека в горското на вакантно място "надзирател по залесяването". Н. Хайтов, ДР, 199. — Хайде, мила! Ще те придружа. Дано да е дежурна сестра Крася Григорова! За мой хатър тя веднага ще те вреди. И по-добре ще те гледа... Б. Болгар, Б, 84. вреждам се, вредя се страд.
ВРЀЖДАМ СЕ несв.; вредя̀ се св., непрех. Разг. 1. Заставам в общ ред с други; нареждам се. След обед те минаха Станимака и се вредиха между хилядите коли, запъплили
като големи тромави костенурки по бялото шосе край Чая. Г. Караславов, С, 74. И старо и мало са уловили да го [коня] теглят. Който са не вредил да тегли, той са присъединяваше на шествието на момчетата и на момичетата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 91.
2. Сполучвам да заема място в някакъв ред, да се включа с другите наред, за да извърша или да получа нещо. Ракията бе развързала езика му, той се смееше на висок глас, разказваше колко овце са пасли двамата през живота си. Гергуша, и той искаше да каже нещо, но като не можеше да се вреди, вдигаше само ръката си. Н. Нинов, ЕШО, 40. Веднъж успях да се вредя при разтоварването на един параход. Вечерта дадох на Мехмед ага спечелените пари, но той отказа да ги вземе. М. Марчевски, ОТ, 17. — Той, Станчо... От него не можеше да се вреди човек пролетес за тор. Посред нощ ставаше да товари като караконджо. Не оставяше за другите!... С. Северняк, ОНК, 141. Дълго той чака̀ и се бута̀ доде се вреди да дойде до касата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189.
3. Заемам място между други видни хора. — Срамота, бай Михале! Почтен човек като тебе да не се вреди със семейството си сред първите хора! Г. Караславов, Избр. съч. II, 313. — Най-потребните съм отбелязал с ъгълче — осмели се да каже директорът. — Виждам .. С това Вие, г. Смрикаров, ще се вредите,.., между най-великите благодетели на нашето село... Ст. Чилингиров, РК, 75.
4. Успявам да постигна нещо, обикн. работа, служба, да се възползвам от нещо не по обикновения, редовен начин; нареждам се, уреждам се. От Лоевите най-напред си дойде Стоян.. Той беше най-практичният в Лоевото семейство. Беше хитър, умееше да се врежда и да използува всичко, което му паднеше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 140. Всеки гледа чиновник да стане. И какви нищо и никакви момчета се вредиха? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 295. — Да ми кажеш, вярно ли твойта булка ще става помпиерка? .. — Само недейте ме лъга! — по-мрачно и без настроение каза Златан. — Напуска ли, кажете ми, че инак пак ще се вредят вътрешни. Т. Монов, СН, 141.