ВРЕЛО̀К, мн. няма, м. Диал. 1. Вряла вода; врелец. Росица сякаш бе с врелок обляна — / така е от вълнение червена. К. Христов, ЧБ, 82.
2. Прекалено горещ летен ден (Вл. Георгиев и др., БЕР).