ВРЕМЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЀМЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от временен; кратко‑

трайност, недълготрайност, недълговременност. Защо ли тук, в гората, нямам чувството за временност и преходност? П. Славински, ПЩ, 264. Понякога Темерутина вземаше със себе си Вене Пейчевия. Той все подхващаше за Бога и божите закони, за временността на живота тук, на земята. Кр. Григоров, ТГ, 89. Моя гален блян е да изобразявам ония борби в живота, на които значението не е во временното, но които, макар и с печатът на временност, открояват извънвременното. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 34.