ВРЕТЕНА̀Р

ВРЕТЕНА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. От близките места се стичаха вретенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Цигани вретенари.

ВРЕТЕНА̀Р

ВРЕТЕНА̀Р2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Вретенарка2. А под корените им [на върбите], които висяха над водата като куп от конски гриви, пладнуваха мустакатите сиви сомове,.., червеноперите скобари и тънкоопашатите кръглоснаги вретенари. Ц. Гинчев, ГК, 17-18.

Списък на думите по буква