ВРЕТЕНАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВРЕТЕНА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, обикн. циганин, който прави и продава вретена. От близките места се стичаха вретенари и гребенари — на весели тумби с дайрета и музика. Д. Яръмов, БП, 141. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехата на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Цигани вретенари.