ВРЕТЕНАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕТЕНА̀РКА¹ ж. 1. Жена, обикн. циганка, която продава вретена. — Ти — вика — си ме извадил като арапин, а жена ми мяза на вретенарка циганка! Чудомир, Избр. пр, 75.

2. Жена на вретенар¹ (Ст. Младенов, БТР).

3. Прен. Разг. Жена, която скита по цял ден от къща в къща.

ВРЕТЕНА̀РКА² ж. Сладководна риба с вретеновидно тяло, покрито със средно големи люспи. Aspro. Голямата и малката вретенарка обитават бавно течащите и тихи води на р. Дунав.

ВРЕТЕНА̀РКА³ ж. Диал. Вид дървена лъжица, правена и продавана от вретенар¹.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.