ВРЕТЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВРЕТЀНО, мн. -а, ср. 1. Уред за предене на ръка, който представлява заоблена къса дървена пръчка с изтънени краища. Мама предеше чужда вълна,.. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. По гредите бяха накачени боядисани прежди и въжа,.., вретена, дървени лъжици и лопати. П. Михайлов, МП, 33. Калуда, циганката, продаваше дребни неща,..; бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58.

2. Разг. Количеството прежда, което се навива на едно вретено. Три години, три вретена смотала / от махалата сал два дни са прибрала. П. Р. Славейков, П, 77. Седя Диляна, море, и чака, / дорде петлите да пеят. / Девет къдели изпрела, / девет вретена напрела. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 124.

3. Техн. Част от предачна, плетачна или тъкачна машина, на която се навива прежда. Тия фабрики за гайтан някога заглушително гърмящи с железните си вретена и колела, сега мълчаха гробно. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 17. Неспирно вретената пълни пеят, / сред нишките совалките летят. Е. Багряна, ПЗ, 43.

4. Техн. Част от машина, устройство и под., във форма на прът с кръгло сечение, който се върти около своята ос и служи за предаване на въртеливо движение на други елементи. Вретено на бормашина. Вретено на пробивна машина. Вретено на свредло. Вретено на струг.

5. Диал. Обло дърво, което се върти около ос и привежда в движение чекрък, тепавица или воденица. Дервишите бяха клекнали пък под воденицата и гледаха вретената как се въртят и пръскат водата на сребърно колело. Ц. Гинчев, ГК, 194.

6. Диал. Стъбло, обикн. на житно растение. Юрталана нагази в низка пожълтяла царевица: — Тази е на Диня Дръндавелов, — обходи я той с ястребов поглед. — Не си натискал оралото, Диньо!.. Не пълнят хамбар тези вретена! Г. Караславов, С, 34. Георги на макя говори: / "..: Есеници клас фрълили, / а пролетници — вретена, / това съм весел, превесел!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 435.